Skyward by Mary Alice Monroe

Harris Henderson owns and operates the Birds of Prey Rehabilitation Center in Awendaw, South Carolina. His wife abandoned him and his daughter, but now he finds that he is unable to manage his daughter's juvenile diabetes without help. He advertises for a nanny who preferably has some medical knowledge. Ella Majors responds to the ad. She had been a pediatric nurse in Vermont before she had seen one child too many die. Ella develops a love for the child, the birds, and even for the father. The rehab extends not only to the birds but also to some of those working there. This book has lots of well-developed characters. I love the gullah man "Lijah" who brings in an injured eagle and stays around to help until the eagle is able to thrive on its own. I also love the change brought in some of the characters. The birds are the focus of the story. There are parallels between their rehabilitation and what is taking place in the lives of some of the characters. The story's pace is slow at times, but never so much that I wanted to give it up. The story also creates an awareness for juvenile diabetes. This is based on an e-galley provided by the publisher through NetGalley with the expectation that a review would be written.

ПО ХЪЛМА НАГОРЕ

Бавно се изкачвам по хълма на моите мечти. Търкалям нагоре надеждата, както Сизиф търкаля съдбата си. И живея в очакване...

Стефан Пеев

ЗА КНИГИТЕ, ЗАБРАВАТА И ИЗБОРА

– Накъде вървим?
– Въпросът изглежда безобиден? Но отговорът не е.
Вървим натам, накъдето ни води изборът ни. И трябва да си много слаб човек, за да вярваш сляпо в съдбата и да се оправдаваш с обстоятелствата. Ако Ахил ни гледа някъде от своя неземен свят, би ни се изсмял в такъв миг. Та той, героят на „Илиада“, знае съдбата си още преди да замине за Троя. Знае, че ще загине. Дори конете му му предричат гибелта за сетен път малко преди схватката с Хектор: погуби ли троянеца, сам ще загине скоро след това. И какво? Нима Ахил не вярва в съдбата? Напротив. Той е античен човек до дъното на душата си. И неговата логика е антична – битийно непоколебима. Не е работа на човека да се грижи за съдбата. Съдбата си знае своето. Единствената ни грижа е да следваме призванието си. А то е в нашия път към героичното. Всеки има своя път към героичното. Въпросът е да не пропуснеш мига, когато заставаш пред неизбежния избор.
Тъжно е, че съвременният свят има къса историческа памет, та хем е забравил, хем не разбира кой и какъв е Ахил... И уроците на „Илиада“ остават заключени за съвременния човек в тази велика книга! А книгите са велики, когато ни спасяват от забравата и ни помагат да видим пътя на нашия избор.

Стефан Пеев

РЕЦЕПТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Как се лекува една болна човешка общност? (А че българското общество е болно и всеки от нас по своему изживява болежките, едва ли е нужно да спорим.) Навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е като че най-подходящото време да потърсим смислени рецепти за лечение.
И ако не в диалог с другите чрез мрежата, то поне в диалог със самите себе си. В търсене на онова красиво у нас, което никой не може да ни отнеме при никакви обстоятелства.

Стефан Пеев

Pearl of China by Anchee Min

Author Anchee Min has fictionalized author Pearl Buck's life. She tells it through the life of Willow, who is a composite of several persons Pearl knew in China over the years. I enjoyed the story, but I knew that it differed from accounts of Pearl's life that I had read years ago. Pearl was the daughter of a Presbyterian missionary. In the story, Willow is the daughter of one of Pearl's father's first converts who eventually becomes a leader in the church although his initial motive for joining was purely selfish. The book covers a wide range of time, including the period after Pearl left China during the Revolution and never returned. The biggest problem with the book is the liberties that the author took with the story. That is always a danger when fictionalizing the life of a real person. Perhaps the author would have been wise to stick with the facts and make that narrative readable rather than creating a composite individual who would have know Pearl throughout her time in China. This book was received as a complimentary copy through GoodRead's First Reads Program with encouragement to write a review.

ТОВА НЕ МЕ ЗАСЯГА

В центъра на столицата се разиграва ужасяваща и срамна сцена. Хора, които твърдят, че са християни и българи, се сбиват с хора, които са мюсюлмани и българи. А аз си лягам вечер и си казвам: „Това не ме засяга!“.
Християни и мюсюлмани се сбиват уж в името на истината и правдата. Коя истина, господин Сидеров? И коя правда? Аз не видях своята истината в тези действия.
Видях единствено целенасочени и премислени ходове на добър манипулатор на общественото мнение, който гледа напред към политическото си бъдеще, знае цената на омразата и е убеден, че екстремизмът е неговият печеливш билет за изборите.
Но по дяволите бъдещето на този незначителен човек, той няма нищо общо с мен: „Това не ме засяга!“.
Вечер след вечер махам с ръка и си повтарям: „Това не ме засяга!“. А у мен болката и огорчението се трупат, трупат, трупат. Докато някой ден не се събудя и не чуя сам себе си да казвам: „Това ме засяга!“.
И тогава какво?...

Стефан Пеев

ГНЕЗДО ЗА ДВАМА

Вече няколко дена поред лястовица влита в спалнята ми. Търси си място за гнездо. Бих я приютил. Но знам, че след това ще доведе и съпруга си. Никога не ми се е случвала да живея под един покрив със съпругата и съпруга. Обичайно съпругът е оставал някъде другаде. В другия дом. Резултатът от подобно съжителство е винаги печален. Поне така е било при мен. Накрая всички гнезда опустяват. И всеки отлита нанякъде, понесъл със себе си сянката на горчивината. Затова се отказах да приютя лястовичката. Казах ѝ го наум, докато облиташе стаята ми. Не ме разбра от първия път. Но накрая все пак си отиде. И сега само от време на време прелита отвън под покрива на моя дом.

Стефан Пеев

Всичко в тази история е буквално и истинско. Пресилена е единствено самоиронията.

ЩАСТИЕ ЗА ДРУГИТЕ

Когато нямаш ценности, започваш да ги заместваш с мъдрости. За по-голямо удобство не ги измисляш сам, а ги вземаш готови. Мрежата ти предлага в изобилие. В краен случай можеш да вземеш хорхесити или подобни от някоя книжарница. Та толкова много хора днес се борят за правото да те научат как да живееш щастливо. Защото животът ни бил само един. И какво от това като е един? Нима е страшно да живееш в търсене на ценностите? И не е ли в това мъдростта на пребиваването ни тук: не просто да минем през живота щастливо, а да оставим след себе си щастие за другите.

Стефан Пеев

СЛУЧКА С КУРИЕР

Наскоро повиках куриер. Внимателно диктувах данните, а момчето бързо-бързо драскаше по формуляра. Когато стигнах до името на улицата, я изговорих на един дъх: „Пейо Яворов“. В този миг ръката на момчето замръзна над листа и лицето му се обля в пот. Гледаше формуляра и не помръдваше. Стана ми и смешно, и нелепо. Разбрах, че идея си няма как да изпише името на поета в графата „Улица“. След минута-две колебание куриерът по соломоновски драсна: ул. „П. Яворов“. След това с едва доловимо самодоволство вдигна поглед от формуляра, погледна ме и попита: „Това ли е всичко?“. „Това е“ – отвърнах аз и му се усмихнах.
Разказвам този случай най-вече за любителите на конспиративната теория, според която някой отвън страшно много иска българският народ да е глупав и беден и съзнателно ни натиска към дъното на Европа. Каква конспирация? Какъв натиск? Ако един млад мъж достига до прага на своята некомпетентност и осъзнава неграмотността си (едновременно езикова, литературна и културна), а миг след това – намерил прагматичното решение, е готов да те погледна с нескривано самодоволство, нужно ли е някой друг отвън да се меси, за да продължава около нас да се шири безграмотността.
Когато изпратих колата и металната врата на паркинга се затвори плътно, си казах: „Някой ден този млад мъж ще бъде баща“.

Стефан Пеев

The Snowman by Jo Nesbo

Norway has its first serial killer who leaves behind a snowman as his signature. Harry Hole is the only detective with experience tracking serial killers. He sets out to find the person responsible for the deaths in what appears at first to be a missing persons case. It's a mystery filled with suspense -- much of it a little too nightmarish for my personal taste. Although I understand why the author used it, I don't enjoy reading things that involve sex crimes. While this one doesn't go all that far in that direction, it did so to an extent beyond my comfort level. It's a well-plotted mystery, full of action that builds the suspense. There are some formatting issues with the Kindle version that make it a little awkward to read in places. It's not on every page but there are awkward line breaks and breaks in the middle of words. This review is based on an advance reader's e-galley provided by the publisher through NetGalley, and it is hoped that the formatting issues will be resolved in the final version. 3.5 stars.

This book is scheduled for release today, May 10, 2011.

РЕЧНИК | ВОДЕВИЛ

ВОДЕВИЛ
Когато една лека жена прави публична драма от своя живот, а медиите я засипват с внимание, сякаш е героиня на класическа трагедия.

Стефан Пеев

УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

Най-важният урок на любовта е какво не обичаме и защо. Този урок всеки трябва да знае наизуст. Защото любовта ни застига, без да ни пита. И експроприира всички нишки на нашата сетивност. И без да знаем какво не обичаме и защо, ставаме жертви на компромисите си. А компромисите в любовта са винаги компромиси към себе си. Безжалостни, безнадеждни и безсмислени.

Стефан Пеев

РЕЧНИК | КОШМАР

КОШМАР
Алчност, съчетана с глупост.

Стефан Пеев

МЕЖДУ ТРАГИЧНОТО И КОМИЧНОТО

Когато метафизиката изчезне, хората престават да вярват в небето. И го населват с изкуствени спътници. И откриват ДНК формулата на успеха. А раят се превръща в едно безкрайно шоу на комиците. В което истината е просто забавление.

Стефан Пеев

ПОНЯКОГА

Понякога е по-лесно да понасяш думите, които те карат да се чувстваш нещастен, отколкото думите, които те подтикват да бъдеш щастлив.

Стефан Пеев

ТОВА Е ЖИВОТЪТ | ПО ПОВОД НА...

Следващите думи изкрещях на един дъх по повод на следния материал:

Българинът пребивава в света беден, наведен и озлобен | Интервю с Харалан Александров |

Изкрещях ги във фейсбук профила на София Несторова:

Уморих се да слушам, че съм наведен. Или че съм българин. Което сякаш само по себе си ме поставя в унизително положение. Сякаш по унизително и от това да съм циганин. Поне като циганин бих имал своя цигански живот. А сега какво? Нямам живот ли? Не, не приемам това. Животът не е нещото, което ти се случва, докато гледаш телевизия. Животът е изборът, който правим, между това да бъдем някой и да бъдем никой. Оптимизъм не се купува с пари. Но и не се отнема от нещастията, които могат да те засипят. Както и да го мислим: вярата, надеждата и любовта остават същината на живота. И е крайно време да научим този простичък урок. Урокът за вярата, надеждата и любовта.

И когато чух възражението, че „Животът е това, което ти се случва всеки ден, всеки час, всяка минута“, добавих:

Животът не се случва. Животът се твори. Случването ни превръща само в публика на собственото ни съществуване. Не разбирам. Кога най-сетне ще проумеем, че да живееш означава всеки ден да възпитаваш себе си – до края на дните си. Едно непрестанно възпитание на чувствата, на мисълта, на волята и на характера. Това е животът.

Понякога наистина се налага да изкрещиш. С надеждата да видиш надежда, вяра и любов...

Стефан Пеев

ПОЧИСТВАНЕ vs. КАТАРЗИС

Ако прочиствахме душите си със същото старание, с което почистваме домовете си, светът би бил изключително уютно място за живеене.

Стефан Пеев

НЯМА ХЛЯБ В МЕН

Докато пушех на терасата, два гълъба долетяха отнейде и кацнаха досами мен. Дълго ме гледаха и проучваха ту с едното, ту с другото си око и клюмаха с глави. Накрая бавно и мъдро се отдалечиха и отлетяха. Навярно разбрали, че няма хляб в мен.

Стефан Пеев

ЗА СКЪПИТЕ КНИГИ И ЕВТИНИЯ ЖИВОТ

Книгите станаха скъпи. Но животът ни някак поевтиня. Всичко ни е достъпно близо – на една ръка разстояние. Понечиш да посегнеш и вече си на Великата китайска стена. Или на плажа в Рио. Или сред екзотиката на карибския свят. Толкова много примамливи изкушения се борят за правото да владеят свободното ни време, че дори и не ни минава наум защо го правим. Бързаме да живеем. Да не пропуснем. Да видим. Да се докоснем. Да бъдем там, където знаем, че са другите.
И някак съвсем забравихме, че има простички неща. Които ни отвеждат далеч, но дори и без да помръднем от мястото си. Забравихме, че книгата е удоволствието да я разлистваш. Да усещаш как страниците шумолят в ръцете ти. Загубихме се някъде между евтините екранни думи, които ни заливат отвсякъде и безотказно достигат ясната си маркетингова цел – да овладеят вниманието ни, да ни приковат с историята, да ни предложат онова, което потребителят иска. А той, Потребителят, само в най-първичната си част е константна и прозрачна величина. А иначе, в другото си Аз, там, където се опитва да открие сам какво всъщност е, той, Потребителят, е бездната на човешкото в търсене на себе си. И ето че сме разпънати на кръст: между лекотата да бъдем тук и трагизма да бъдем себе си.
Някога, в годините на социализма, цензурата ни пречеше да видим многообразието на литературния живот. Затова виждахме малко западни автори, но класически – онези, без които литературното развитие е немислимо.
Днес многообразието на литературния живот ни пречи да видим класическите автори – същите онези имена, без които литературното развитие продължава да е немислимо.
Книгите наистина станаха скъпи.
И далечни.
А животът ни?

Стефан Пеев

Digital Disciple by Adam Thomas

I expected to like this book much more than I did. The author is an Episcopalian priest. He identifies himself as a member of the Millennial generation, and unfortunately the writing is so geared toward the Millennial generation or to those younger that it was difficult to follow his thoughts. Even though I am quite familiar with Facebook, Twitter, and other forms of social media, I could not identify with metaphors he used from World of Warcraft and other computer games as I had never played them. The copy that I read was an advance Kindle-version e-galley provided through NetGalley. There were serious problems with the formatting that marred my reading enjoyment. It appears that they used OCR to convert the book. Drop caps were letters that were a line above the second letter of the word in opening chapters. Footnotes appeared exactly following the word where they appeared at the bottom of the page. This means that every time I got to footnotes that I had to skip one or more of them and locate the line where the rest of the sentence continued. Sometimes it was difficult to tell that you were beginning the text of the footnote or to identify where a footnote ended and the top of the next page began. I sincerely hope that the publisher will convert the text to utilize endnotes (either at the end of the book or at the end of the chapter) in the final Kindle version. I've always been a fan of footnotes in print publications, but after reading this book, I will admit that they don't work in the MOBI format. 2 stars.

Among the Departed by Vicki Delany

When RCMP officer Adam Tocek along with his girlfriend Constable Molly Smith of the Trafalgar police locate a boy who wandered from his campsite in the nearby provincial park, they happen across some human bones. The first person that pops into Molly's mind is the father of one of her childhood friends who went missing about 15 years earlier. Can the bones be identified? Was foul play involved? If so, who committed the deed and why? It will be up to Molly's colleagues to find out. I loved the characters of Adam and Molly and of most of the people in the town. They were quite fun and pleasant. This novel, however, did have a few problems. The one that nagged at me from early in the book is an error which showed poor research on the part of the author. They were discussing the find of the bones and how identification could be made through DNA. One of the characters made the statement that mitochondrial DNA could be collected for comparison. Then they went to the son of the person to whom they believed the bones belonged to attempt to collect a sample. Mitochondrial DNA is passed along by the mother instead of the father, so the son would not have been a match had he agreed to give a sample. Instead, they should have been collecting a sample from a sibling of the person. Fortunately, the son refused to give a sample, and they ended up making identification through dental records, so I didn't have to congratulate them upon finding their mother's brother. There were a few proofreading errors that would not have been caught by spell check that were present. I'm also pretty sure that the dish one of the characters enjoyed while dining was huevos rancheros instead of huveros rancheros as the book stated. In spite of the problems, the characters make this an enjoyable read. This review is based on an Advanced Readers Copy provided by the publisher through NetGalley. The book is scheduled for release May 11, 2011. 3 stars.