ПОНЯКОГА

Понякога е по-лесно да понасяш думите, които те карат да се чувстваш нещастен, отколкото думите, които те подтикват да бъдеш щастлив.

Стефан Пеев

ТОВА Е ЖИВОТЪТ | ПО ПОВОД НА...

Следващите думи изкрещях на един дъх по повод на следния материал:

Българинът пребивава в света беден, наведен и озлобен | Интервю с Харалан Александров |

Изкрещях ги във фейсбук профила на София Несторова:

Уморих се да слушам, че съм наведен. Или че съм българин. Което сякаш само по себе си ме поставя в унизително положение. Сякаш по унизително и от това да съм циганин. Поне като циганин бих имал своя цигански живот. А сега какво? Нямам живот ли? Не, не приемам това. Животът не е нещото, което ти се случва, докато гледаш телевизия. Животът е изборът, който правим, между това да бъдем някой и да бъдем никой. Оптимизъм не се купува с пари. Но и не се отнема от нещастията, които могат да те засипят. Както и да го мислим: вярата, надеждата и любовта остават същината на живота. И е крайно време да научим този простичък урок. Урокът за вярата, надеждата и любовта.

И когато чух възражението, че „Животът е това, което ти се случва всеки ден, всеки час, всяка минута“, добавих:

Животът не се случва. Животът се твори. Случването ни превръща само в публика на собственото ни съществуване. Не разбирам. Кога най-сетне ще проумеем, че да живееш означава всеки ден да възпитаваш себе си – до края на дните си. Едно непрестанно възпитание на чувствата, на мисълта, на волята и на характера. Това е животът.

Понякога наистина се налага да изкрещиш. С надеждата да видиш надежда, вяра и любов...

Стефан Пеев

ПОЧИСТВАНЕ vs. КАТАРЗИС

Ако прочиствахме душите си със същото старание, с което почистваме домовете си, светът би бил изключително уютно място за живеене.

Стефан Пеев

НЯМА ХЛЯБ В МЕН

Докато пушех на терасата, два гълъба долетяха отнейде и кацнаха досами мен. Дълго ме гледаха и проучваха ту с едното, ту с другото си око и клюмаха с глави. Накрая бавно и мъдро се отдалечиха и отлетяха. Навярно разбрали, че няма хляб в мен.

Стефан Пеев

ЗА СКЪПИТЕ КНИГИ И ЕВТИНИЯ ЖИВОТ

Книгите станаха скъпи. Но животът ни някак поевтиня. Всичко ни е достъпно близо – на една ръка разстояние. Понечиш да посегнеш и вече си на Великата китайска стена. Или на плажа в Рио. Или сред екзотиката на карибския свят. Толкова много примамливи изкушения се борят за правото да владеят свободното ни време, че дори и не ни минава наум защо го правим. Бързаме да живеем. Да не пропуснем. Да видим. Да се докоснем. Да бъдем там, където знаем, че са другите.
И някак съвсем забравихме, че има простички неща. Които ни отвеждат далеч, но дори и без да помръднем от мястото си. Забравихме, че книгата е удоволствието да я разлистваш. Да усещаш как страниците шумолят в ръцете ти. Загубихме се някъде между евтините екранни думи, които ни заливат отвсякъде и безотказно достигат ясната си маркетингова цел – да овладеят вниманието ни, да ни приковат с историята, да ни предложат онова, което потребителят иска. А той, Потребителят, само в най-първичната си част е константна и прозрачна величина. А иначе, в другото си Аз, там, където се опитва да открие сам какво всъщност е, той, Потребителят, е бездната на човешкото в търсене на себе си. И ето че сме разпънати на кръст: между лекотата да бъдем тук и трагизма да бъдем себе си.
Някога, в годините на социализма, цензурата ни пречеше да видим многообразието на литературния живот. Затова виждахме малко западни автори, но класически – онези, без които литературното развитие е немислимо.
Днес многообразието на литературния живот ни пречи да видим класическите автори – същите онези имена, без които литературното развитие продължава да е немислимо.
Книгите наистина станаха скъпи.
И далечни.
А животът ни?

Стефан Пеев

Digital Disciple by Adam Thomas

I expected to like this book much more than I did. The author is an Episcopalian priest. He identifies himself as a member of the Millennial generation, and unfortunately the writing is so geared toward the Millennial generation or to those younger that it was difficult to follow his thoughts. Even though I am quite familiar with Facebook, Twitter, and other forms of social media, I could not identify with metaphors he used from World of Warcraft and other computer games as I had never played them. The copy that I read was an advance Kindle-version e-galley provided through NetGalley. There were serious problems with the formatting that marred my reading enjoyment. It appears that they used OCR to convert the book. Drop caps were letters that were a line above the second letter of the word in opening chapters. Footnotes appeared exactly following the word where they appeared at the bottom of the page. This means that every time I got to footnotes that I had to skip one or more of them and locate the line where the rest of the sentence continued. Sometimes it was difficult to tell that you were beginning the text of the footnote or to identify where a footnote ended and the top of the next page began. I sincerely hope that the publisher will convert the text to utilize endnotes (either at the end of the book or at the end of the chapter) in the final Kindle version. I've always been a fan of footnotes in print publications, but after reading this book, I will admit that they don't work in the MOBI format. 2 stars.

Among the Departed by Vicki Delany

When RCMP officer Adam Tocek along with his girlfriend Constable Molly Smith of the Trafalgar police locate a boy who wandered from his campsite in the nearby provincial park, they happen across some human bones. The first person that pops into Molly's mind is the father of one of her childhood friends who went missing about 15 years earlier. Can the bones be identified? Was foul play involved? If so, who committed the deed and why? It will be up to Molly's colleagues to find out. I loved the characters of Adam and Molly and of most of the people in the town. They were quite fun and pleasant. This novel, however, did have a few problems. The one that nagged at me from early in the book is an error which showed poor research on the part of the author. They were discussing the find of the bones and how identification could be made through DNA. One of the characters made the statement that mitochondrial DNA could be collected for comparison. Then they went to the son of the person to whom they believed the bones belonged to attempt to collect a sample. Mitochondrial DNA is passed along by the mother instead of the father, so the son would not have been a match had he agreed to give a sample. Instead, they should have been collecting a sample from a sibling of the person. Fortunately, the son refused to give a sample, and they ended up making identification through dental records, so I didn't have to congratulate them upon finding their mother's brother. There were a few proofreading errors that would not have been caught by spell check that were present. I'm also pretty sure that the dish one of the characters enjoyed while dining was huevos rancheros instead of huveros rancheros as the book stated. In spite of the problems, the characters make this an enjoyable read. This review is based on an Advanced Readers Copy provided by the publisher through NetGalley. The book is scheduled for release May 11, 2011. 3 stars.