Да се разминеш с поезията, означава да се разминеш с нещо в себе си. Защото за разлика от прозата на деня поезията е фундаментално битийна: в нея разговаряме със самата същина на човешкото. А същината на човешкото завинаги ще остане непрозаична. Защото крие в себе си тайната, която ще отнесем със себе си в края на човешкото съществуване. Тайната на нашето домогване през времето към това да бъдем хора.
No comments:
Post a Comment