Прозата никога няма да стигне до там, откъдето всъщност тръгва поезията. Колкото и думи да добавяме в сказа си.
Затова неволно различаваме прозата на живота от поезията на живота.
Единствено ритмизираната проза на фрагмента може да се докосне до духа на поезията. Но докосването е повече усещане за родство, отколкото съвпадение в същината.
Затова неволно различаваме прозата на живота от поезията на живота.
Единствено ритмизираната проза на фрагмента може да се докосне до духа на поезията. Но докосването е повече усещане за родство, отколкото съвпадение в същината.
No comments:
Post a Comment