ПРЕДСТАВЯНЕ НА РОМАНА „ПРЕХОДЪТ“ ПО БНТ

Ганка Филиповска, редактор на романа „Преходът“, представя книгата на Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов в предаването „Денят започва в библиотеката“ по БНТ – 20 декември 2012 г.



ПРЕХОДЪТ
Роман
Българска. Издание I. 2012 г.
© Галя Радева-Рейни – автор, 2012
© Румен Дамянов – автор, 2012
Ганка Филиповска – редактор, 2012
© Деян Василев – фотография, 2012
© Галя Радева-Рейни – стихове, 2012
© Издателство КОНТЕКСТ, Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-8238-42-7 | мека корица | цена 10.00 лв.

За поръчки: КНИГИТЕ.НЕТ

АЗ ЧЕТА: „Преходът“: Тежък преход в Алпите или преход към самите себе си

КАФЕНЕ.БГ: „Предай нататък“ в български вариант или как двама автори създават неклиширано Добър роман благодарение на „клиширано“ Добро

ПРОГРАМАТА: Представяне на романа на Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов

АЗ-ЖЕНАТА.БГ: „Преходът“: Тежък преход в Алпите или преход към самите себе си

БНР | ХОРИЗОНТ | 12+3: | Интервю на Лъчезар Цветков с Румен Дамянов: Румен Дамянов: Смисълът на живота е човек да се чувства щастлив

Стефан Пеев

ТОЙ ОСТАВА С ИЗКУСТВОТО СИ ВЕЧНО ПРИ НАС

In Memoriam

Георги Калоянчев (1925–2012)

На 87 години почина актьорът Георги Калоянчев, съобщиха за БТА от Съюза на артистите в България.
Калоянчев е роден в Бургас през 1925 г. Дебютира в киното през 50-те години на миналия век. Ще го помним във филми като „Специалист по всичко“, „Вълчицата“, „Инспекторът и нощта“, „Най-дългата нощ“, „Бон шанс, инспекторе!“.
Емблематична за родната ни кинематография е ролята му на Бай Ганьо.
Ролите му в театъра също са многобройни, като много добре той си партнираше със своята приятелка и колежка Стоянка Мутафова. През 2003 г. излиза неговата автобиография „Жив съм, ваш съм!“.
Актьорът няма любима роля по собствените му думи. Всяка роля започва с любов, с едно и също желание - да стане, и с известен хъс дори. Обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите...
Калата, както го наричат колеги и приятели, разсмива десетилетия наред няколко поколения зрители в Сатиричния театър, сред чиито основатели е през 1957 г. На тази сцена именитият актьор прави големите си роли в пиеси на Маяковски, Гогол, Брехт, Вазов, Ст. Л. Костов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев.
За изключително сполучливи, христоматийни се смятат изпълненията на Калоянчев в "Господин Балкански" на Георги Данаилов, "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.
Калоянчев споделя мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото той е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. За него удовлетворението е пълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти. Калоянчев смята, че повече големи успехи е имал с драматични роли, но е набеден за смешен актьор. Не се сърди за това, защото според него комичното се прави по-трудно от тъжното.

Източник: ДНЕС.БГ

...напусна ни човекът, но актьорът Калоянчев остана с нас и при нас, за да стопля с изкуството си сърцата ни...

ЗА МЯРАТА МЕЖДУ ПРЕДЛАГАНЕ И ТЪРСЕНЕ

Разглеждам данните за книгоиздаването в Унгария за периода 1989–2011 година и се натъквам на прелюбопитни подробности:

Година	Брой заглавия	Среден тираж	Брой издадени книги
1989	7 599	14 300	108 419 000
2011	12 456	2 750	34 251 000

Увеличаването на предлагането е в обратно пропорционална зависимост на увеличаването на потреблението на книги. По-голямото разнообразие на книжния пазар далеч не поражда по-голямо търсене. Напротив. Търсенето е намаляло близо 3 пъти за период от 20 години. Въпросите се пораждат сами и един след друг. Къде е изтекла потребността от четене? Рязко се е снижила или се е преобразувала в четене чрез друг тип медии – интернет може би. Сигурно е, че ако към таблицата прибавим и данните за броя и продължителността на телевизионните и радиопрограмите, за обема на информацията в интернет, ясно ще проличи тенденцията за главоломното нарастване на потока на информация към потребителите като брой програми, като продължителност в денонощието, като достъпност до хората, като разнообразие от заглавия, жанрове, стилове. Да. Животът става по-динамичен. Предлаганите ни възможности – повече. Но някъде се къса мярата между предлагане и търсене.
Изводите ще оставя на социолозите. За себе си запазвам единствено усещането за горчивина.

Стефан Пеев

Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов на живо в НОЩЕН ХОРИЗОНТ по БНР за романа „Преходът“

Тази вечер (2 ноември, събота) в НОЩЕН ХОРИЗОНТ със Станислава Пирчева от 00:10 часа очаквайте разговор на живо с Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов по повод премиерата на романа им „Преходът“.

Стефан Пеев

Стефан Пеев: „Думи и образи“ от Александър Фол трябва да бъде четена като човекознание

Стефан Пеев

Интервю на Миглена Стефанова по БНР със Стефан Пеев, управител на издателство КОНТЕКСТ, за книгата на Александър Фол „Думи и образи“

– Каква реакция очаквате от читателите, от публиката към текстовете на Александър Фол? Трябва да уточним, че това е второ издание, но първото е било достатъчно апокрифно, за да кажем, че го няма.
– Първото не само че е било апокрифно, но то излиза във време, когато едва ли тази книга би могла да бъде осмислена по своя автентичен начин. Надявам се времето за осмислянето на „Думи и образи“ вече да настъпва. Очаквам да се опитаме да се разделим с предразсъдъците си, да приемем предизвикателството, което ни подава Александър Фол, да се спрем за малко и да помислим. Може да не се съгласим с всичко, което прочетем, може в някои моменти дори да му се ядосаме, разсърдим, но в никакъв случай няма да останем разочаровани, ако четем без предразсъдъци.
– Ако пък буквално вземем част от заглавието на книгата, в която има и думата образи, е редно да кажем, че книгата е нарисувана от Борис Димовски.
– Това, което знам за творческия процес около книгата, лично ме изненада. Професор Валерия Фол разказа, че Александър Фол и Борис Димовски са се срещнали, както е било обичайно, те са лични приятели. Фол е споделил желанието си да издаде тази книга, попитал е Димовски дали ще направи илюстрации, оставил му е текста, за да се запознае, и на следващата среща, на която е трябвало да се води разговор дали изобщо Димовски ще илюстрира, или няма да има възможност да илюстрира книгата, Димовски е дошъл направо с готовите илюстрации към цялото издание. При всички положения тази книга трябва да се мисли като книга в съавторство.
– А усеща ли се в книгата онова, което не е успял да каже професор Александър Фол? В нея има текстове за времето, за паметта, за мисленето, за културата, за Европа, за Изток–Запад.
– „Думи и образи“ може да четена по много начини. За човек, който познава поне малко по-отблизо творчеството на Фол, книгата няма да го изненада като постановки. Истината е, че в тъканта на повествованието... Замислих се, защото много е трудно да се определи и тепърва ще предстои на специалистите да се борят над жанровите определения на тази книга, тепърва ще се търси начин да се формулира езикът и стилистиката на книгата, но за мен истината е, че книгата се явява систематизация на цялостната теория и на всички основни възгледи на професор Фол за културата. И тя трябва да бъде четена по този начин според мене – като човекознание.

БНР, 7 юли 2011 година

ДУМИ И ОБРАЗИ
Автор: Александър Фол
Илюстрации: Борис Димовски
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Александър Фол, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-30-4 | мека корица | 136 стр. | цена 7.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ





Моменти от представянето на книгата ДУМИ И ОБРАЗИ на Александър Фол в Унгарския културен институт в София.

ХИТОВАТА ОПЕРЕТА „БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“ НАЙ-ПОСЛЕ И В ПЛОВДИВ

НАЙ-ПОСЛЕ И В ПЛОВДИВ ХИТОВАТА ОПЕРЕТА
„БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ”
ПОСТАНОВКА И РЕЖИСУРА – НИКОЛАЙ АПРИЛОВ

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА комиците РУСЛАН МЪЙНОВ И СТЕФАН РЯДКОВ
ПЕВЦИ, ОРКЕСТЪР, ХОР И БАЛЕТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА СТАРА ЗАГОРА
Пищни костюми, уникално осветление и декори бележат стила на оперетата, посрещана навсякъде с огромен успех.
Само на 28 юни от 21.00 ч. на Летен театър Пловдив.

Много смях, прекрасно сценично присъствие, голяма порция красива музика и хубава лятна емоция с „Българи от старо време”!

Цена на билетите 8, 10 и 12 лв.

Закупуване на билети: КАСАТА пред Община ПЛОВДИВ

КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ФОЛ „Думи и образи“ е изборът на 23 читалища и библиотеки в Пловдив

Двадесет и три читалища и библиотеки в Пловдив избраха книгата на Александър Фол „Думи и образи“ с илюстрации от Борис Димовски да влезе в библиотечния им фонд. Книгата ще намери своя път към читателите в рамките на финансовата подкрепа, осигурена чрез изложението ПЛОВДИВ ЧЕТЕ – 2012.

Стефан Пеев

Още информация за изданието: КНИГИТЕ.НЕТ
Автор: Александър Фол
Илюстрации: Борис Димовски
Издател: КОНТЕКСТ
Издание: второ, 2011
Брой страници: 136
Размери: 11.5/18.5 см
Подвързване: мека корица
Цена: 7.90 лв.

ПРАШЕЦЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВЪПЛЪТЕНОСТ

Рецензия от проф. Радосвет Коларов за книгата:
Миряна Янакиева. От родния кът до гроба. Пенчо Славейков „Сън за щастие”. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2011

в. „Култура“ – Брой 2 (2664), 20 януари 2012



ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ
Автор: Миряна Янакиева
Издател: Контекст
Издание: първо, 2011
Размери: 16/23 см
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

УИКЕНД ЗА ДВАМА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА УМБЕРТО ЕКО

Интернет книжарница КНИГИТЕ.НЕТ предлага 3 НАГРАДИ уикенд за двама сред първите 200 поръчали и заплатили книгата на Умберто Еко „Пражкото гробище“ (изд. „Бард“) през интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ. Всяка една от наградите включва нощувка, закуска и безплатно ползване на SPA услуги в семеен хотел „Етно-метеора“, с. Борово (край местността Кръстова гора в Родопите). Офертата е валидна до 30 април 2012 г.

"Пражкото гробище" е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски - и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Главният герой е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
По думите на издателите и на самия Еко, книгата свързва много исторически събития, като аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения.
Авторът твърди, че всички герои от "Пражкото гробище" са реални с изключение на главния герой, който е събирателен образ.
"Постарах се да направя от него най-циничната и неприятна фигура в цялата световна литература", признава Еко.
Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно, изготвянето на "Протоколите на Сионските мъдреци" - сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали да докажат съществуването на световен жидомасонски заговор.
Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните”.
Фигуриращото в заглавието на романа гробище - е старото еврейско гробище в центъра на Прага, където е погребан Юда Льов Бен Бецалел, главен рaвин на града през XVI-XVII век, създател на легендарния Голем - същество направено от нежива материя и одухотворено от човека.
По думите на Еко, неговата нова книга прилича на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век.
„XIX век се оказа богат на събития, в една или друга степен чудовищни и загадъчни. Все още не е разрешена загадката със смъртта на италианския писател и журналист Иполито Нево, фалшифицирането на „Протоколите на Сионските мъдреци", вдъхновили Хитлер за унищожаване на евреите, аферата Драйфус, и безкрайни интриги, в които се вплитат тайните служби на различни държави, масонските секти, йезуитските заговори, както и други събития, които изглеждат достойни за роман с продължение, когато за тях няма автентични документи", смята писателят.
Според Еко идеалният читател на "Пражкото гробище" ще бъде този, който "знае или се досеща, че става дума за реални събития, чувства как докато чете по челото му избива пот, започва обезпокоено да се оглежда и да подозира, че нещо подобно може да се случи и днес, дори точно в този момент".
Още с излизането си "Пражкото гробище" предизвика истински скандал. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци”, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм.
Ето мнението на равина де Сени: “Мисля, че посланието на Еко е двойствено. А това се дължи на факта, че книгата не е научно изследване, което анализира и обяснява явленията. „Пражкото гробище” е роман. И, в крайна сметка, той убеждава. Убеждава, че евреите искат да дезорганизират обществото и да управляват света. Просто защото читателят не съумява да направи разлика между истинното и неистинното в повествованието на Еко.”
След което равинът е още по-категоричен: “В книгата на Еко трите субекта, обвинени в заговор, са евреите, масоните и йезуитите. Йезуитите са първите жертви на Симонини: от повествованието става ясно, че това са хора, които не са никак препоръчителни. Същото, но в по-умерен тон, се казва за масоните: през XIX век те участват в игрите за власт. И ако би могло да има частица истина в казаното за йезуитите и масоните, проблемът е за евреите: дали те са единствената невинна жертва или пък има нещо вярно в обвиненията в заговор? Ето къде играта, подета от Умберто Еко, става опасна.”


Пражкото гробище
Автор: Умберто Еко
Издател: БАРД
Издание: първо, 2012
Цена 25.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

КНИГАТА КАТО СКУЛПТУРА

С нетрадиционна рекламна кампания стартира Седмицата на книгата в Холандия, пише сайтът на ДНЕВНИК.БГ, цитирайки сайта Flavorwire.
Страници от дневника на документиралата ужасите от Втората световна война Ане Франк, изданието на Винсент ван Гог с писма до брат му, книгата с футболните тактики на бившия холандски треньор на "Барселона" Луис ван Гаал и автобиографичен роман на иранския поет и писател Кадер Абдолах са стилизирани като триизмерни скулптури на лицата на авторите.
Седмицата на книгата в Холандия се провежда между 16-26 март. Фокус на събитието са автобиографичните книги.

Източник на информацията: ДНЕВНИК.БГ

В. „Марица“ | Тома Томов: Живеем в свят без умове, идеи и смелост

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 04 Юли 2010 | в. МАРИЦА

Тома Томов е един от най-добрите български тв журналисти, коментатор и наблюдател на международни събития. Автор на десетки филми и интервюта с най-известните политици, писатели, творци на нашето време. Завършва Софийския университет “Климент Охридски”, специалност журналистика. Стажувал при един от най-големите американски журналисти Уолтър Кронкайт и в ВВС. Редактор в новините на БНТ, водещ на култовите предавания “Панорама” и “Светът в действие”. Като пътуващ международен кореспондент е обиколил САЩ, Европа, Япония, Азия, Близкия изток, Съветския съюз. Заснел падането на Берлинската стена. Заедно с партньора си Димитри Иванов водят “Наблюдател”, отличено като най-добро тв предаване в средата на 1990-а. Сред събеседниците на Томов са Джими Картър, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Едуард Кенеди, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Джак Никълсън, астронавтите Стафорд и Митчъл, Фидел Кастро, скулптора Хенри Мур, режисьорите Акира Куросава и Анджей Вайда, Михаил Горбачов - 5 пъти, Хелмут Кол, Умберто Еко, Далай лама, Тед Търнър, Петър Увалиев, Цветан Тодоров, Гена Димитрова, художника Кристо (за чиято 75-годишнина направи чудесен филм преди месец), Ванга, Курт Вонегът, Карл Сейгън. Индира Ганди, за която с Рангел Вълчанов снимат филма “Индия, любов моя”. Томов е автор на филми за Христос, АЕЦ “Козлодуй”, за Газпром, за Боинг, Еърбъс, Роувър. Заснел е документален филм на борда на американския самолетоносач “Джордж Вашингтон”. 2001-2002 г. е директор на новините и водещ програма “Наблюдател” в Нова телевизия. Главен редактор на вестник “Стандарт” през 2005-2006 г.

В последния си филм разказвате за големия художник Кристо. Завръща ли се предаването ви със запазена марка “Наблюдател”?

“Наблюдател” няма къде да се завръща. “Наблюдател” - това сме аз и няколко души, които обичам. Живеем в къща в полите на Витоша заедно с две кучета и една котка, които се мотаят между три кинопрожектора и камера, защото всъщност ползваме пространството и за студио. Имаме също косове, кълвачи и катерици в градината. Едно време, само преди трийсет години, от планината слизаха елени с няколко сърни, стояха само на няколко метра и ни гледаха. После преходът, революциите, реформите и “демокрацията” изядоха сърните и сега наоколо стърчат десетки четири-пететажни жилищни блокове, луксозни грозни къщи с високи дувари, в квартала се появиха бентлита, имаме и “Ролс-Ройс”, а на петстотин метра под нас, където имаше езеро с диви патици, издигнаха хотел-ресторант и кой знае защо му закачиха името “Сан Марино”.
Преди трийсет години съсед ми беше поетът Константин Павлов, но той умря. Сега наоколо е пълно с хора, които не познавам, а квадратният метър се продава за хиляда евро. Това е нов свят, в който нямам грам участие. Един път само ме вбесиха, когато отсякоха стогодишни дървета, седем големи смърча, защото искаха да построят два блока. И ги построиха.
Телевизията е обрасла със същите дивотии. Така че - чувствам се чужденец в собствената си страна. Но пък е прекрасно чувството на вътрешна свобода. Ставаш сутрин, измиваш се, звъниш телефоните и продължаваш работата по поредния филм за човека, когото обичаш.
През 1993-та започнахме с Тончо Жечев “Страстите български. Българският Великден”. Снимахме Тончо в Цариград и, слава Богу, “жив” е до ден днешен.
Последният филм е за Кристо, който снимах в Берлин като пакетираше Райхстага, преди петнайсет години, и сега, през януари, в Ню Йорк. И надявам се да го снимам отново следващите години в Колорадо и Абу Даби, ако няма война или нещо подобно. Това е моят маратон.

Списъкът на събеседниците ви е невероятен ­ сред тях са всички най-известни личности от последните десетилетия. Кои бяха най-трудни и не успяхте да пробиете? Сигурно имате и любимци?

Труден беше Акира Куросава. Преводачката, която ни задължиха да ползваме (срещу двеста долара в брой предварително), просто не знаеше английски. И първите петнайсет минути вървяхме към чиста катастрофа. Единственото, което ми хрумна, беше да му изтананикам мелодията от “Седемте самураи”. Плувнал в пот, треперейки, едно глупаво момче. Какво ли си е мислел за нас? Но ни даде три часа. И интервюто не стана лошо.
А най-хубаво беше при Хенри Мур. Лято, два месеца. Имаше осем студиа, разхвърляни около къщата му от 17-и век, и аз знаех ключовете за всяко едно от тях къде ги криеше. В кората на едно старо дърво. Вторият - на един пирон над казанчето за тоалетната. А криеше ключ и в черепа на един мамут, който изследователят Лийки му беше изпратил от Африка. Мур ставаше сутрин и аз чувах потропването на патериците. Беше на осемдесет и две. Имаше осемцилиндров “Роувър” и с него отивахме в студиото. Там в една половинка от разрязана гумена топка разбъркваше гипса и почваше да работи. И много обичаше да говори, а аз слушах.

Каква е тайната? Как може да накараш известен на цял свят политик или творец да разголи душата си, да сподели нещо, което никога не е казвал?

Петър Увалиев, с когото имах щастието да общувам отблизо, ми каза, че трябва да знаеш повече за човека, с който искаш да говориш, отколкото местните журналисти, неговите сънародници. Тъй като е човешко към всеки чужденец да се отнасят с подозрение, това е единственият начин да победиш конкуренцията. Трябва да влезеш в кожата на този, към когото тръгваш, да си помислиш, че ти си той.

Кой е най-ценният урок, който научихте от големия Уолтър Кронкайт? Той ли е най-важният ви учител?

Кронкайт е несъмнено най-големият журналист от втората половина на 20-и век. При него ме заведе Хенри Боровик, те бяха приятели, и го помоли - ако може, младият българин да постажува при вас. Да, каза Кронкайт, може да започнете от тази вечер. И аз започнах с късните вечерни новини. Черпиха ме пица, валеше дъжд. Следващите две седмици видях легендите на американската журналистика и като пластелин, който несъзнателно мачкаш с пръсти, опитвайки се да направиш от топчето човешка главичка, така абсолютно инстинктивно се опитвах да им подражавам.
Но едно е да имитираш жестовете на Кронкайт пред камерата, а съвсем друго реалният живот. В който Кронкайт води сражение във Виетнам, снима всичко и когато се връща, се изправя пред нацията и казва, че е време Съединените щати да прекратят войната. Президентът Джонсън го гледа и казва, че след като е загубил Кронкайт, е загубил Америка, и малко след това подава оставка. Няма друг журналист, отделна личност, която да е променила хода на историята чрез позицията и авторитета си от телевизионния екран. Може би само Ед Мъроу, когато започва самотната си битка с макартизма.

Каква е вашата житейска максима?

По-добре да си манастир на хълма, отколкото бутик на Главната. Да, все още това е валидно за мен. Или може би фар някъде на брега на океана.

Отстрани сте човек за завиждане: обиколил най-горещите точки на света, срещал най-интересните лица, коментирал най-ключовите събития. Щастливец ли сте наистина?

Вили Бранд казва, че щастието идва рядко и никога не трае дълго. Възхищавах се, много обичах Вили Бранд. За съжаление не можах да го интервюирам. А Горбачов, когото отчасти познавам, правил съм с него пет интервюта, отвръща много точно на такъв въпрос: Аз да не съм жена, та да ме питате дали съм щастливец!

Защо напуснахте телевизията през 1990-те? Кого и с какво вбесихте? Остър камък ли сте?

Бях уволнен от телевизията буквално за антисъветизъм и САМИЗДАТ. Отпечатах в 16 екземпляра една малка книжка “Естеството на властта”, в която имаше извадки от докторската дисертация на Хенри Кисинджър и разни други неща. Ралф Дарендорф - между другото. Държавна сигурност иззе книжките, моят началник Петър Кожухаров ме обвини в антисъветизъм и ревизионизъм, а аз го нарекох маоист. И ме уволниха. Но това стана много по-рано, през 1978-ма. А след едно десетилетие се върнах в телевизията. Видях, че от мен държавен служител не става, и през 1993-а с Димитри Иванов създадохме “Наблюдател”. Програмата беше абсолютно свободна територия. Правехме един час интелектуален продукт, върху който никой не упражняваше каквато и да е цензура. Пет минути преди началото на излъчване касетата със записа влизаше в телевизията и никой не знаеше какво има в нея.
Затваряха ни всички. И червени и сини.
С Димитри не сме кредитни милионери, не сме построили хотели на брега или кооперации в София, нямаме и частен “Плод-зеленчук”. Ние сме просто два стари състезателни коня, които все още не искат да слязат от пистата. А и както ми каза Кристо в последния филм, ние, артистите, не се пенсионираме. Ние просто умираме.

Какво є липсва на днешната телевизионна продукция? Не се ли чалгализира твърде много?

Липсват умове, идеи, смелост. Ние живеем в общество без идеи, унизителна африканска работа. Дано да не трае дълго.

Магията на обществото са умовете, те го правят независимо от ветровете ­ това са ваши думи, леко перифразирани. Ценим ли ние българите, умовете и талантите си?

Не.

Ядрена ли ще бъде основната енергетика на бъдещето? Кое е по-голяма грешка ­ със или без АЕЦ “Белене”?

Шестте реактора на “Козлодуй” бяха най-голямото технологическо постижение на България в 20-и век. Познавам десетки ядрени специалисти, имаме забележителни умове, влизал съм във всеки от реакторите и искрено се възхищавам от интелекта на този истински елит - нашата ядрена интелигенция. Те направиха България член на един световен суперклуб от неповече от трийсетина държави. Ако зависеше от мен, осемдесет процента от енергията би била ядрена. Както е във Франция, например. Надявам се, Бойко Борисов, който вероятно искрено иска да направи нещо за България, да не се превърне в гробокопач на българската ядрена енергетика. Би било непростимо.

Оптимист ли сте за съдбата на България?

България загуби 20-и век. Води твърде много войни. И започва колебливо, лошо 21-ви век. Не съм гадател, но не виждам ангела, който благосклонно да лети пред нас. Може би е поради старостта, може би очите ми да са отслабнали, но това е, което виждам.

“Америка - идеи за промяна” се нарича ваш филм отпреди 20-ина години. Каква е и накъде върви днешна Америка, Америка на Обама? Неизбежно ли ще загуби титлата Първа световна сила?

Когато прочетох първата книга на Обама, казах на Байерли, американският посланик тогава, че ако бях американец, бих гласувал за Обама. Но прибавих след това, не на шега, че Америка като расистка държава никога не би избрала афроамериканец. Байерли се разпали, започна да ме убеждава, че страната е готова да избере черен президент. Не познавам български политик, публицист, откровено казано - и писател, който толкова хубаво да може да описва живота си, както Обама в тази книга, а е бил само на 36 години, когато я е писал. Хиляда процента съм за Обама, наречете ме обамист, но мисля, че той ще се провали и няма да бъде преизбран. Прекалено ляв е за Америка. А и едно е да пишеш хубави речи, друго е да управляваш Рим. Бритиш петролиум, която трови Световния океан, ще го провали. Афганистан, войната, която ще загуби. Дик Чейни може би най-точно го охарактеризира, когато в едно интервю презрително подхвърли, че Обама не е от Голямата лига. Тези, които шеговито се наричат помежду си “Господарите на Вселената”.

С кого не успяхте да се срещнете? Кое предизвикателство все още ви предстои?

Имам още една-две тайни. Нека ги запазя.

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА за в. МАРИЦА

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ: 21 последни места за България

Ако човек попита Гугъл колко са последните места, "извоювани" от България, ще се окаже, че списъкът е позорно дълъг - от вчера (01.12.2011 г.)^[1] те са общо 21! С което България за пореден път доказа, че винаги може да стане още по-зле.

Коментар от Еми Барух:

Според данни на Евростат България е на последно място в ЕС по минимална работна заплата и на последно място по кредитиране на малки и средни предприятия; според доклад на Еврокомисията за конкурентоспособността на отделните страни-членки България е на последно място по производителност на труда. А ако човек попита Гугъл кои са другите последни места, извоювани от страната, ще се окаже, че списъкът е позорно дълъг:

Срам и позор

България е на последно място по донори на органи в Европа (според директора на Изпълнителната агенция по трансплантациите); България е на последно място по износ на иновативни стоки; България е на последно място по ползване на противогрипни ваксини (според националния консултант по епидемиология); България е на последно място по управление на отпадъците (според министъра на околната среда и водите); България е на последно място по качествено лечение на болните от диабет (според председателя на Националната асоциация на децата с диабет).
България е на последно място и по усвояване на средства от ЕС, според проучване на KPMG; България е на последно място по качество на здравните услуги; на последно място по продажба на музика в Европа и на последно място в ЕС по свобода на словото (според международната организация “Репортери без граници”). България е освен това на последно място по енергийна ефективност и използване на зелена енергия (според изследване на фондация “Фридрих Еберт”); на последно място в ЕС по конкурентоспособност на висшето образование и на последно място по интернет достъп в ЕС, според проучване на Евростат.
България е на последно място и в квалификационната група за Европейското първенство по футбол, а българите, според проучване на Евробарометър, са на последно място по спортуване. Според “Мудис” пък България е с най-голяма мизерия - значи пак последно място; тя е и на последно място по жизнен стандарт и на последно място по човешко развитие.
От вчера (01.12.2011 г.) още едно позорно последно място в европейското семейство ще се свързва с името на България: според годишния доклад "Индекс за възприятието на корупцията", изготвен от неправителствената организация "Прозрачност без граници", който бе огласен на 1 декември в целия свят, България достигна дъното на Европейския съюз по ниво на корупцията.

Визитната картичка на България

Използваната методика, според която се определя индексът, измерва честотата и размера на подкупите в политиката и обществения сектор и отчита впечатленията на вътрешни и външни за всяка страна експерти. Най-страшната корупция в България обаче не е материалната, а менталната.
Когато един човек даде едни пари, за да се свърши една работа, подкупът има материална стойност. Когато обаче действа системата “аз на тебе - ти на мене”, се създава сложна плетеница от взаимни зависимости, които трайно променят начина на мислене и начина на поведение. Цялата нерадостна класация от последни места, които стоят на визитната картичка на страната, е резултат именно от това.
Изразът “по-надолу няма накъде“ е начин да изкажем своя оптимизъм. Надежда, че от тук нататък единственият път е възходящ. Тазгодишният корупционен индекс опровергава оптимистите.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев

^[1] Статията е публикувана на 02.12.2011 г.
Източник: ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Хю Лори

Джеймс Хю Калъм Лори (на английски: James Hugh Calum Laurie) (роден на 11 юни 1959 г.) е британски актьор, комик, писател и музикант. По-известен е с професионалния си псевдоним Хю Лори.
Роден и отрасъл в Оксфорд, Англия, където посещава Dragon School (известно подготвително училище), преди да отиде в Итън Колидж и след това в Селуин Колидж, Кембридж, където изучава Археология и Антропология. Неговият баща печели олимпийски златен медал в категория гребане (двойка без кърмчия), самият той също е бил гребец в училище и в университета.
До 2002 Хю Лори е познато лице в серия телевизионни драми, гостуващ през тази година в няколко епизода на първия сезон на шпионския сериал Spooks излъчван по ББС 1. През 2003 той участва и режисира комедийната драма по ITV - Fortysomething. От 2004 г. досега (2010) Лори играе д-р Грегъри Хаус в „Д-р Хаус“, медицинска драма на FOX.
Лори е много добър пианист (това се вижда и в сериала „Д-р Хаус“), свири също на китара. Свири и на ударни в училищния оркестър.
Лори е запален мотоциклетист. Първият си мотор получава като подарък от баща си за 16-тия си рожден ден. В Лос Анджелис, където снима „Д-р Хаус“, Лори купува мотоциклет "Триумф Бонвил", копие на известната марка от 60-те години на 20. век и се наслаждава на анонимността си, когато го кара с каска на главата.
Той се жени за Джо Грийн на 16 юни 1989. Сега живеят в северен Лондон с техните двама сина и една дъщеря. (Източник: УИКИПЕДИЯ)

Хю Лори – литературен дебют

Търговецът на оръжие

Хю Лори – музикант

Guess I'm A Fool

Галерия А+ и Българско иконографско сдружение представят Изложба съвременни православни икони

Повече от 60 православни икони, рисувани от съвременни автори, са подредени в специалана празнична експозиция в Пловдив. Националната изложба е своеобразен подарък от българското иконографско сдружение към хората с отношение към духовността и църковната живопис.
Тишина и светлина се събират във въздействаща хармония през всяко едно изображение от иконната експозиция. Това не са обикновени картини, а реални личности, пресъздадени с отличителните знаци на святостта - обяснават зографите. Акцент в изложбата е въздействаща икона на Исус Христос. Тя е изработена с огледално злато и в нея всеки може да види своя образ до този на Спасителя.

Димчо Димчевски - зограф:
- Това не е съвремено авторово решение, а едно изконно връщане към дълбините на иконописта и нейната мъдрост. Иконата не напразно се прави със светлоносни, със златоносни материали, защото тя говори за Царството Божие, за Небесната светлина.
Иконите на съвремените зографи следват вековната традиция на християнското изобразително изкуство. За изработката освен злато се използва сребро, емайл, обков и полускъпоценни камъни.
Адриана Христославова:
- Това е една прекрасна изложба, точно в навечерието на Рождество Христово, и общо взето искаме да обърнем малко повече внимание на духовността на празника. Да се върнем към неговата същност.
Част от тази същност е и коледният пост. Време, в което според зографите, всеки човек се нуждае от духовна радост.
Димчо Димчовски:
- Истинския смисъл на поста е да заведе човек до целта, а тази цел е любовта и Бога. Да станем едно с Него.
Посветена на любовта и надеждата, иконната експозиция ще остане в Пловдив три седмици.

Изложбата е открита на 19 декември 2011 г.
Адрес: ПЛОВДИВ, Галерия А+, ул. Загреб 18
(квартал Капана, точно на гърба на "Халите")
за връзка - 0887 13 68 27; 0884 520 572; 0895 451 358

Българско иконографско сдружение (БИС) е организация, която събира автори от всички жанрове в Християнското изкуство - иконопис, стенопис, резба, витраж и др.
БИС съществува от 2005 година. Сдружението се занимава с изследването, практикуването и поддържането на църковните традиции свързани с християнските изобразителни изкуства.
Изложбата в галерия А+ е посветена на предстоящите християнски празници. В нея посетителите ще видят изпълнение на икони, в които е използвано злато, сребро, емайл, обков и полускъпоценни камъни. Авторите представят древни декоративни техники като Гранаре и Гратаре (гравюра върху злато), синайска нимбова позлата, Пробастър и Асист. Представена е и миниатюрна резба върху дърво.

Източник на информацията: БНТ 2 | Пловдив

ПИТАМ СЕ

Питам се: само аз ли се дразня от постоянното хилене на някои телевизионни водещи в сутрешните блокове на телевизиите. Желанието да намериш удоволствие и смях почти зад всяка дума, смехът, който накъсва разговора и го превръща по-скоро в купон, отколкото в предаване, за мен са симптоми не за лекота и непринуденост, а тъкмо напротив – за насиленото желание да сме непрестанно щастливи: всеки миг, при всякакви обстоятелства и без мисъл за цената, която плащаме за тази демонстрация на лекота.

Стефан Пеев